Българи в Румъния

Понеделник, 12 Октомври 2015 22:35

Написано от ivailo

Гр.Бъйлещ(Bailesti)-20 000 жители румънци,роми-10% и българи.Според някои данни Бъйлещ възниква отначало като българско туканско село.Туканите са били вече румънизирани, когато през 1806-1814г. и 1828 г. в селото пристига нова вълна от българи-бежанци,главно от Габрово,с.Бъзовец-Ломско,с.Лом планина,Видбол-Видинско..Те са от групата на градинарите.От село Бъйлещ в края на 19 век се изселват български семейства по посока селата Голенц и Търнава. Според някои данни през периода 1910-1920 г. в града е имало 4500 българи по произход от Видинско.През 1969 г. в града е имало над 500 български семейства. Днес българите населяват основно кварталите Габровени-20-30 къщи и Бекерещ.Те се намират в източната част на района Сърби,който е наследник на българската част на бившето село Бъйлещ.В наши дни в Сърби живеят и много румънци и румънизирани българи.Официално българи в града почти няма.Само 6 жители са записани като българи.Българите от поколението 50-90 г. имат българско самосъзнание.Младите се представят за румънци,но съзнават българският си произход.Част от румънците в града са потомци на румънизирани българи-тукани,наричани от местните българи румънизати или власи българи.Българският език все още се говори в града под формата на шопски диалект от цибришко-огостенски тип..

с.Пояна Маре(Poiana Mare)-9000-10 636 жители.Според официалните данни в селото живеят румънци-96% и цигани-4%.Българите се заселват в селищета през периодите 1806-1814 г. и 1828-1834 г.Според Романски българите идват от селата Извор,Ботево-Видинско,Грамада-Кулско,Воднянци-Белоградчишко и Бъзовец-Ломско.През 19 век определен брой български семейства се изселват по посока селата Чупречени Ной,Голенц,Деса,Басараб.През периода 1910-1920 г. българите са били 50% от 6500 население на бившето село.Българи живеят в селото и в наши дни,като малцинство сред населението.Пояна Маре се смята,за едно от най-големите селища в Румъния със значително българско население.Българският език е запазен и е от видинско-ломски тип.Общински център

с.Смърдан(Smardan)-През периода 1910-1920 в селото е имало 240 българи от Видинско и от с.Пояна Маре.Намира се в община Чуперчении Ной.

с.Урзикуца(Urzicuta)-2270-2516 жители.Българите се заселват в селото през периода 1806-1814 г.През периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 1900 жители с произход от Видинско,Ломско,Оряховско,Монтанско.През 1969 г. половината от 2000 население на селото е било от български произход.Българи живеят в селото и в наши дни.Българският език в селото е запазен и е от видинско-ломски тип.Според официалните данни в селото живеят румънци-79%,цигани-18% и българи-0,2%(6).Общински център.

с.Караула(Caraula)-2560 жители.Център на комуна.Българите живеят в частта Сърбени-100 къщи.В селото има и цигански квартал.Местните българи са потомци на българи-бежанци от Видинско от периода 1718-1738 г.През периода 1910-1920 г. в селото е имало българска махала с 240 жители.Днес българите в селото се представят като румънци,чиито предци са били българи или сърби.Говорят на румънски език.За тях термина сърби е равнозначно на българи.Българи живеят в селото и в наши дни.

с.Чутура(Ciutura)-През периода 1910-1920 г. в селото е имало 1000 българи,като част от тях са били порумънчени.Българи живеят в селото и в наши дни.Община Вървору Жос. с.Търнава(Tarnava)-279 жители.Българите се заселват в селото в периода 1829-1929 г. от с.Перишор-40 семейства,както и от гр.Бъйлещ-30 семейства през 1864 г.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 540 българи,приселили се от Бъйлещ през 1864 г.От 140 къщи в селото по това време 120 са били български.Сега в селото живеят българи (често наричани и сърби) и румънизирани българи.Етнически румънци в селото няма.По късно от Търнава се преселват българи в Нов Перишор.В квартала Пацулани живеят българи приселници от Бъйлещ.Почти всички жители говорят на български език.В квартал Барбулани,където живеят българи с произход от Тимошко,Видинско,Оряховско също се говори български.Тези българи се заселват в селото в началото на 19 век.Болшинството от населението има българско самосъзнание,но има хора и с румънско.Българският говор е от цибришко-огостенски тип.На преброяването от 2002 г. всички жители на селото са записани като румънци.

с.Перишор(Perisor)-1570 жители.Българите бежанци се заселват в селото през 1828-1829 г.През годините 1910-1920 г. в селото са живеели 518 българи от Видинско.Местните българи са румънизирани езиково и имат румънско самосъзнание.

с.Марачине(Maracinele,Maracini)-Селото има 200 къщи ,в които живеят предимно възрастни хора.Всички хора в селото са от български произход и вероятно са потомци на бежанци от Врачанско-1800г. и Видинско-1718-1739.Имат характерното за българските колонии във Влахия българо-сръбско самосъзнание.Съседите румънци ги наричат сърби,а съседите българи-българи.Днес населението на селото говори на румънски.През периода 1910-1920 г. в селото са живеели 280 българи.

с.Мърза(Marza)-В селото има 250 семейства,от които 70 са цигански.В селото няма румънци.Българите се самодекларират основно като румънци и говорят на румънски език.Някои от тях се самоназовават като сърби,като възприемат термина като синоним на българи.Съседите им цигани ги наричат-сърби.През периода 1910-1920 г. Българите и румънците са били по-равно.Българите са от Видинско.

с.Палилула(Palilula)-Селото се намира на 9 км. от Крайова.То е голямо и богато село с 400 къщи.Местните имат ясно изразено българо-сръбско самосъзнание.По произход почти всички жители на селото са българи.Те са езиково румънизирани.В периода 1910-1920 г. в селото е имало 1000 българи,които са били 50% от населението.Според Романски по произход са от Видинско и са били в процес на румънизация.Според Т.Балкански,местните българи произхождат от Оряховско и Белослатинско и са от групата на биволарите.Намира се в община Буковъц.Според румънски източници днес в селото живеят освен румънци и сърби,българи,евреи и цигани.

Гр.Калафат(Calafat)-18 860 жители.Намира се на р.Дунав.Населен с румънци,цигани,българи,гърци.В периода 1910-1920 г. българите в града са били 320.Приселници от Арчар и Македония.

с.Дълга,Сърбия (Dalga-Sarbi,Dilga)-Намира се в комуна Калопър.Селото има 100 къщи с около 400-500 жители.Местните хора са от български произход,но румънците ги наричат сърби.Говорят на румънски език.По произход са потомци на българи-бежанци от Видинско,Чипровско,Берковско. Имат българско самосъзнание,но някои се смятат и за сърби.В периода 1910-1920 г. в селото е имало 460 българи от Видинско,които са били в процес на румънизация.Българи живеят в селото и днес.

с.Ливези(Livezi)-В селото има 200 къщи.Всичките жители имат румънско самосъзнание.Местните са потомци на българи-биволари,дошли вероятно от Видинско след 1800 г.

с.Кошовени(Cosoveni)-4980 жители.Център на община.Жители те му са потомци на бежанци българи-биволари,най-вероятно от с.Кошава-Видинско от 17 век.Селото има три части-Кошовени де Сус,Кошовени де Жос,Кошовени де Мижлок.Българите в селото наричат кварталите-Куртени,Делени,Мощиени.В квартала Куртени,местните имат румънско самосъзнание,но знаят за българският или сръбският си произход.В Делени и Мощиени също се смятат за румънци.Съседите румънци наричат местното население сърби.

-В Окръг Долж жителите от български произход са около 51 200,като с българско самосъзнание са около 14 800,а пълно или частично румънизирани са 36 400.Официално българите в окръга са-51
bulgarnation.com