Изпрати стари снимки от Видин и областта

Българи в Румъния

История - Етнически населения

Българи в РумънияГр.Бъйлещ(Bailesti)-20 000 жители румънци,роми-10% и българи.Според някои данни Бъйлещ възниква отначало като българско туканско село.Туканите са били вече румънизирани, когато през 1806-1814г. и 1828 г. в селото пристига нова вълна от българи-бежанци,главно от Габрово,с.Бъзовец-Ломско,с.Лом планина,Видбол-Видинско..Те са от групата на градинарите.От село Бъйлещ в края на 19 век се изселват български семейства по посока селата Голенц и Търнава. Според някои данни през периода 1910-1920 г. в града е имало 4500 българи по произход от Видинско.През 1969 г. в града е имало над 500 български семейства. Днес българите населяват основно кварталите Габровени-20-30 къщи и Бекерещ.Те се намират в източната част на района Сърби,който е наследник на българската част на бившето село Бъйлещ.В наши дни в Сърби живеят и много румънци и румънизирани българи.Официално българи в града почти няма.Само 6 жители са записани като българи.Българите от поколението 50-90 г. имат българско самосъзнание.Младите се представят за румънци,но съзнават българският си произход.Част от румънците в града са потомци на румънизирани българи-тукани,наричани от местните българи румънизати или власи българи.Българският език все още се говори в града под формата на шопски диалект от цибришко-огостенски тип..

с.Пояна Маре(Poiana Mare)-9000-10 636 жители.Според официалните данни в селото живеят румънци-96% и цигани-4%.Българите се заселват в селищета през периодите 1806-1814 г. и 1828-1834 г.Според Романски българите идват от селата Извор,Ботево-Видинско,Грамада-Кулско,Воднянци-Белоградчишко и Бъзовец-Ломско.През 19 век определен брой български семейства се изселват по посока селата Чупречени Ной,Голенц,Деса,Басараб.През периода 1910-1920 г. българите са били 50% от 6500 население на бившето село.Българи живеят в селото и в наши дни,като малцинство сред населението.Пояна Маре се смята,за едно от най-големите селища в Румъния със значително българско население.Българският език е запазен и е от видинско-ломски тип.Общински център
с.Смърдан(Smardan)-През периода 1910-1920 в селото е имало 240 българи от Видинско и от с.Пояна Маре.Намира се в община Чуперчении Ной.

с.Урзикуца(Urzicuta)-2270-2516 жители.Българите се заселват в селото през периода 1806-1814 г.През периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 1900 жители с произход от Видинско,Ломско,Оряховско,Монтанско.През 1969 г. половината от 2000 население на селото е било от български произход.Българи живеят в селото и в наши дни.Българският език в селото е запазен и е от видинско-ломски тип.Според официалните данни в селото живеят румънци-79%,цигани-18% и българи-0,2%(6).Общински център.

с.Караула(Caraula)-2560 жители.Център на комуна.Българите живеят в частта Сърбени-100 къщи.В селото има и цигански квартал.Местните българи са потомци на българи-бежанци от Видинско от периода 1718-1738 г.През периода 1910-1920 г. в селото е имало българска махала с 240 жители.Днес българите в селото се представят като румънци,чиито предци са били българи или сърби.Говорят на румънски език.За тях термина сърби е равнозначно на българи.Българи живеят в селото и в наши дни.

с.Чутура(Ciutura)-През периода 1910-1920 г. в селото е имало 1000 българи,като част от тях са били порумънчени.Българи живеят в селото и в наши дни.Община Вървору Жос. с.Търнава(Tarnava)-279 жители.Българите се заселват в селото в периода 1829-1929 г. от с.Перишор-40 семейства,както и от гр.Бъйлещ-30 семейства през 1864 г.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 540 българи,приселили се от Бъйлещ през 1864 г.От 140 къщи в селото по това време 120 са били български.Сега в селото живеят българи (често наричани и сърби) и румънизирани българи.Етнически румънци в селото няма.По късно от Търнава се преселват българи в Нов Перишор.В квартала Пацулани живеят българи приселници от Бъйлещ.Почти всички жители говорят на български език.В квартал Барбулани,където живеят българи с произход от Тимошко,Видинско,Оряховско също се говори български.Тези българи се заселват в селото в началото на 19 век.Болшинството от населението има българско самосъзнание,но има хора и с румънско.Българският говор е от цибришко-огостенски тип.На преброяването от 2002 г. всички жители на селото са записани като румънци.

с.Перишор(Perisor)-1570 жители.Българите бежанци се заселват в селото през 1828-1829 г.През годините 1910-1920 г. в селото са живеели 518 българи от Видинско.Местните българи са румънизирани езиково и имат румънско самосъзнание.

с.Марачине(Maracinele,Maracini)-Селото има 200 къщи ,в които живеят предимно възрастни хора.Всички хора в селото са от български произход и вероятно са потомци на бежанци от Врачанско-1800г. и Видинско-1718-1739.Имат характерното за българските колонии във Влахия българо-сръбско самосъзнание.Съседите румънци ги наричат сърби,а съседите българи-българи.Днес населението на селото говори на румънски.През периода 1910-1920 г. в селото са живеели 280 българи.

с.Мърза(Marza)-В селото има 250 семейства,от които 70 са цигански.В селото няма румънци.Българите се самодекларират основно като румънци и говорят на румънски език.Някои от тях се самоназовават като сърби,като възприемат термина като синоним на българи.Съседите им цигани ги наричат-сърби.През периода 1910-1920 г. Българите и румънците са били по-равно.Българите са от Видинско.

с.Палилула(Palilula)-Селото се намира на 9 км. от Крайова.То е голямо и богато село с 400 къщи.Местните имат ясно изразено българо-сръбско самосъзнание.По произход почти всички жители на селото са българи.Те са езиково румънизирани.В периода 1910-1920 г. в селото е имало 1000 българи,които са били 50% от населението.Според Романски по произход са от Видинско и са били в процес на румънизация.Според Т.Балкански,местните българи произхождат от Оряховско и Белослатинско и са от групата на биволарите.Намира се в община Буковъц.Според румънски източници днес в селото живеят освен румънци и сърби,българи,евреи и цигани.

Гр.Калафат(Calafat)-18 860 жители.Намира се на р.Дунав.Населен с румънци,цигани,българи,гърци.В периода 1910-1920 г. българите в града са били 320.Приселници от Арчар и Македония.

с.Дълга,Сърбия (Dalga-Sarbi,Dilga)-Намира се в комуна Калопър.Селото има 100 къщи с около 400-500 жители.Местните хора са от български произход,но румънците ги наричат сърби.Говорят на румънски език.По произход са потомци на българи-бежанци от Видинско,Чипровско,Берковско. Имат българско самосъзнание,но някои се смятат и за сърби.В периода 1910-1920 г. в селото е имало 460 българи от Видинско,които са били в процес на румънизация.Българи живеят в селото и днес.

с.Ливези(Livezi)-В селото има 200 къщи.Всичките жители имат румънско самосъзнание.Местните са потомци на българи-биволари,дошли вероятно от Видинско след 1800 г.

с.Кошовени(Cosoveni)-4980 жители.Център на община.Жители те му са потомци на бежанци българи-биволари,най-вероятно от с.Кошава-Видинско от 17 век.Селото има три части-Кошовени де Сус,Кошовени де Жос,Кошовени де Мижлок.Българите в селото наричат кварталите-Куртени,Делени,Мощиени.В квартала Куртени,местните имат румънско самосъзнание,но знаят за българският или сръбският си произход.В Делени и Мощиени също се смятат за румънци.Съседите румънци наричат местното население сърби.

-В Окръг Долж жителите от български произход са около 51 200,като с българско самосъзнание са около 14 800,а пълно или частично румънизирани са 36 400.Официално българите в окръга са-51
bulgarnation.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин