Изпрати стари снимки от Видин и областта

Реката

История - Дунав

Реката
Пантелей ЗАРЕВ

Но нека продължа изповедната си беседа, както я диктува споменът. Голямо бе влиянието върху духовните ми състояния на физическата среда. Аз не бях роден на село, във Вълчек, откъдето дядо ми идва в града. Бях характерно градско, и то видинско дете, като мнозина, приобщен с усети, мисли и чувства към градската среда. И първото ми силно физическо, а това ще рече и духовно, впечатление, бе реката. Реката с нейното постоянно течение като символ на вечността. Реката, с дълбочините, с хладината си, с тайната си, защото идваше отдалече, от други земи, населени с други народи. Защото бе част от онова, което е отвъд кръгозора й. Защото сякаш обричаше живота на някакъв предопределен граничен тип битност. Тя бе характерното за градската, за видинската ни народопсихология. Известно е, че има българи от планината и българи от равнината. Че това са различни преображения на един народ, който бе и единен, и различен, когато живее в пазвите на Стара планина и под нея, и равнините на Тракия, в равнините на Добруджа: когато е мизиец, тракиец, македонец, родопчанин или беломорец.
Реката не бе само географско, само физическо впечатление – тя въздействаше и естетически, възбуждаше чувства, успокояваше и тревожеше. Тя бе все различна при изгреви и залези, с лунни нощи, в есенни мъгливи вечери, бурна и разлюляна от “кошавата”, северозападния вятър, притихнала, пълзяща долу, под каменните кейове, с които бе обкована зарад буйността си, укротена от единия до другия край на града. Реката бе и някакъв символ на единството между покой и движение. И това беше също не само физическо, а и естетическо впечатление. Тя бе именно тайното тъждество на онова природно естетическо, което проникваше и у човека, и най-вече в психиката на детето. Тя бе представа и за възвишеността на планината, и за простора на полето, зовеше към себе си, към съзерцание, към откриването на връзките на човека с природните прояви, които ставаха психологизирани от личността на човека чрез неговото въображение, интелект и чувства.

***
Другата, втората, “физическата” особеност на този град бе вече създаденото от човека. То бе пренесено в природната среда и бе локализирано с времето като битова среда на човека. Става дума за крепостната стена на Видин. Крепостните зидове се срещат навсякъде в този град - от римската крепост “Баба Вида” до турското “Кале”, строено вече много по-късно в новото време на турското робство. Първото бе усвоявано от средновековните българи, живели на свобода, второто от хората на робството и на Възраждането. Крепостните зидове, почти като реката, бяха за град Видин знак и език на вековност. Случвало ми се е като дете да се припичам на слънцето върху камък от крепостната стена и да наблюдавам краткотрайно живеещото глухарче, израсло върху нея, или жилавия слез, който се спуска надолу по камъните и търси в зида пролука, за да пусне нов корен и да се задържи. Това бяха незабележими емоции, усещания, породени от отношенията, които се създаваха между вечното и преходното, между съществувалото вече – с неговата тайна, с неговия затихнал глас – и сега роденото, с неговата истина.
Разбира се, тези естетически впечатления не можеха да бъдат еднакви – намесваха се, естествено, и много други фактори, чувството за разлики в духовното устройство на хората – и коренни жители, и придошлите от селата в града. Тези различни лични психики създаваха и особеностите на хората от този град. Важни бяха не само физическата география, особената му красота, но и неговите специфични човешки истории и човешки съдби. Реката и другата среда сродяваха хората с пролетното пълноводие, с “черешовите води”, когато градът “подгизваше”, защото бе построен по-ниско от нивото на реката. Изпълваха се с вода блатата край него, каналите край крепостните стени, настъпваше царството на комарите и на маларията. От нея боледуваха най-вече децата, и то въпреки хинина и въпреки облаците дим от мокри съчки, които се подпалваха. за да гонят и комарите, и маларията. Хининът бе оскъден, но от неговата продажба процъфтяваха няколкото аптеки. Запомнил съм тези аптеки с любопитните стъклени буркани, на които бяха изписани змийски глави. Запомнил съм и клиентелата, която бе твърде разнообразна, като преобладаваше беднотията. Мизерията и маларията бяха врагове особено на бедните хора, на недохранените, на обречените да страдат.
Друго забележително в този град, кацнал живописно на брега на реката, беше пристанището, оживено и от търговски параходи и шлепове, и от пътнически параходи, които идваха “от горе”, от Европа. Крясъците на хамалите, разноезичните подвиквания на пристанищните агенти – немци, австрийци, сърби и румънци, както и недотам скромните и самоуверени българи – също бяха колоритат на пристанището. Българите си имаха своя специфична видинска характеристика.

Из “Спомени и размисли”

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин