Изпрати стари снимки от Видин и областта

По реката

История - Дунав

ПО РЕКАТА
Богомил ПЕТРОВ

…Още един завой на реката вдясно и виждаме устието на Тимок с натрупаните наносни островчета. Ние смело пресичаме неотбелязаната във водата гранична точка между трите държави и се озоваваме в родината. Спонтанно “ура” изригна от устата на всички ни. Вдигнаха се подплашени ята чайки, които се понесоха по течението на реката. Без да ги е грижа, че нарушават граничния режим. Стигаме до стоянката на българския граничен катер, където ни посрещнаха нашите войници и бързо уредиха формалностите. Неописуема радост ни обзе, когато отново чухме българска реч. Отново наблягаме на греблата – до Видин остават само 55 километра.
Пак задявам Петко: “Ей, наближаваме Връв, хайде да посетим тъща ти.” Петко мълчи, но е явно, че между двамата ни няма единомислие. След малко чувам и оправданието: “Та тя, Таня, ме чака във Видин, пък и защо трябва да безпокоя тъщата преди да видя дъщеря й?” Движим се с добра скорост, сякаш всеки от нас бързаше за първата среща с любимата си. А и това си е така. За нас любимата е Родината, към нея се стремяхме през цялото време и вече дочакахме часа на завръщането. От предишните ни спускания забелязах, че тук водите са по-бързи. Намаляваме темпото и точно в 11 часа пристигаме в Ново село. Там ни чакат. Оглеждам се с надежда, но моите явно не са предизвестени. В летния ресторант на обяд нашият екипаж се подреди под палещите лъчи на такава българска софра, че главите ни се замаяха. Сочни кебапчета, домашни погачи, варени пилета, лютеници... Този път се разминахме със сърмите. До Видин ни оставаха 43 километра и за по-малко от час стигнахме до километър 825. За другите е незабележим, но при него е Ясен, а от това село е съпругата ми. Сега там са и двете ми дъщери – Наталия и Миглена, а и тъща ми е там. От брега виждам ореха и под него – беседката, построена от тъста ми с моя помощ. Петко изкачва стръмната пътека и води колегите към родната къща на съпругата ми. Като домакин не исках да ги изпреварвам. Последен минах през дерето и се озовах сред моите близки. Разцелувах малките, които подскачаха около мен и, разбира се, прегърнах и целунах съпругата си. Под ореха беше наредена импровизирана маса, отрупана с всички дарове на щедрото лято – плодове, пъпеши, дини... Подкрепихме се и отново хванахме греблата, защото нямаше време – в 18 часа трябваше да бъдем във Видин.
Излезе насрещен вятър и вдигна големи вълни. Сякаш времето искаше да ни подскаже, че ни чака още път и не бива да се отпускаме. Тук всяка педя от маршрута ми е позната от шесткратните ни спускания с Петко. Натискаме греблата, борим се с умората и с тежестта в корема. Казвам на Петко: “Наближаваме – ето местата, по които требехме по време на подготовката!” Минаваме Залива на кравата, Голия остров, къмпинга. Виждаме познати лица, поздравяваме в движение пътниците от ферибота. Отново преминаваме през задължителните процедури на митническите формалности и катерът ни ескортира през последните три километра до Видин. Последователно отминаваме крепостта “Баба Вида”, паметника и градската градина. Озоваваме се сред множество от хора, дошли да ни посрещнат. Затрупани сме с цветя. Камерата на Хари Яръмов документира събитието за телевизията. Отново сме сред близките си след 33-дневно отсъствие. По пътя за вкъщи жена ми се опита да ме сюрпризира: “Бого, само да знаеш какви вкусни сърми съм ти сготвила!” Светкавично реагирах: “А, не, моля те, само сарми – не! По-добре ще ям консерви!” Почувствах се успокоен и у дома – ще спя в легло...

***
От градската градина в 13 часа тръгнахме тихомълком, изпратени само от близките и някои участници от завършилата преди петнадесет дни експедиция “Делта `81”. Във Видин трябваше да престоим три дни, но накрая тръгнахме след пет. Това е голяма почивка, а нас ни очакват още 800 км. път. Времето е красиво, както се обяснява по някой път. Водите, естествено, не са чисти, а замърсени с нафта и по брега се стелят какви ли не отпадъци – като след голям град. Безразборно по протежение на реката се срещат разхвърляни автомобилни гуми – предполагам от СХК.
Родният ми град е възникнал в дълбока древност. През вековете приемал различни имена. От траките – Даунония, от римляните – Бонония, което значи хубава крепост, от гърците – Бъдин, а от българите – Бдин. Всеизвестна е на всички крепостта “Бабини Видини кули”. В двехилядната история на града се преплитат пътищата на много народи. В Бдин Иван Срацимир успява да устои срещу турците три години след падането на Търновското царство. От 1794 г., в продължение на 13 години, е властвал Осман Пазвантоглу. От негово време е запазена Стамбол капия, Пазар капия и Телеграф капия. Джамията в градската градина, запазена и досега, не е с полумесец на върха, а със сърце. Кръстата казарма, черквите “Св. Пантелеймон” и “Св. Петка” са от културния фонд на града. Видин е изключително красиво разположен на брега на река Дунав. Днес градът е добре оформен – с модерен център, с много предприятия, пристанище и летище.
Заобикаляме пясъчната коса, предшестваща остров Богдан. Отминаваме го и ето лобният ни километър 778. Когато правехме първите си опити по Дунава, на този километър сгазихме лука. Влязохме в румънски води и трябваше една нощ да преспим в град Калафат с всичките по-късни последствия. Разказах това с цел да се настроим за етапа. А етапът ни е двадесет и четири часа нон-стоп. Реката е спаднала толкова ниско, че почти няма течение. Всичко в нас е от вяло по-вяло, но все пак наближихме островите Малък и Голям близнаци. 
През Освободителната война майор Майкан, в състава на Руската армия, потопил турския военен монитор “Подгорница” при Чифтелер. В чест на загиналите на брега е издигнат паметник. Пристанище Арчар. Тук спряхме, а на плажа се излежаваха и припичаха на слънце бригадири. И ние влязохме във водата – не устояхме на изкушението и не се лишихме от тази благодат. Но пред нас са още 200 км. от етапа на нон-стопа. Трябва да гребем, да гребем. А нашият шофьор е все още във Видин.

Из книгата “Сините простори”

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин