Изпрати стари снимки от Видин и областта

Дунаве дунаве

История - Дунав

ДУНАВЕ, ДУНАВЕ
Ванко Иванов

Ех, Дунаве, бели Дунаве! 
Какви са водите ти, Дунаве?
Питам и ще продължавам да се питам аз. 
Защо си толкоз хубав, Дунаве, та вдъхновяваш човека, какъвто и да е той – поет, писател, художник творц на духовни и материални блага? 
Защо си толкова опасен, Дунаве? 
Иска ми се да разкажа на хората всичко, което знам за теб – видяно и разказано. Нека да го знаят нашите деца и внуци. Та кой от нас може да забрави онова, което е видял и чул за 1942година и 2006 година.

*** 
Ще започна от 2006 г. Денят беше обикновен, пролетен. По програма “Хоризонт” на националното радио прозвучаха думите: “Нивото на река Дунав при Видин през последното денонощие се е покачило със 17 см и достигна 856 см. Тотка Нинова, коресподентка на радиото, ни успокояваше, че няма опасност. Зевзек, близо до мен каза: “Най-много ме е страх, когато ми кажат, че няма опасност.” През следващите дни нивото на реката се покачваше. Проливните дъждове и топящите се снегове пълнеха мощното корито на реката. Тя вече достигаше рекордни нива за последните 36 години в някои райони на страната ни. Въведе се извънредно положение в близките до Видин общини – Тител, Зренянин и Биочин в Сърбия. Застрашени са и 4 района в Белград. В румънските окръзи Брайла, Галац и Тулча е обявена най-висока степен на готовност. Най-тежко е положението в румънския окръг Тулча: 400 домакинсва са засегнати от наводнението, има и евакуирани. 
На 9 април нивото на реката при Видин достигна 856 см. на 10-ти – 874 см, на 11-ти – 890см, на 12 април само за 5 часа, от 8 ч до 13 ч., нивото достигна 915 см.: Обявено е кризисно положение в българските общини по поречието на Дунав. Във Видин са министърът на държавната политика при бедствие и аварии Емел Етем и ген. Никола Николов - председател на държавната агенция за гражданска защита. Подготвя се евакуацията на населението при евентуално наводнение. В този период е регистриран дебит на вода в Дунав в българската й част от 15 хил. куб.м/сек.- най-висока стойност, отбелязвана от съществуването на централата която наблюдава състоянието на реката. Вицепримиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин изпраща ноти по дипломатически път до правителствата на Румъния, Сърбия и Черна гора. Изпратени са офицери на МВР в района на хидровъзела “Железни врати”. Служителите на вътрешното министерство наблюдават критичните точки по дунавския бряг и докладват на всеки 6 часа на премиера на Републиката Сергей Станишев и президента Георги Първанов. 
Със заповед на министъра на отбраната и началника на Генералния щаб във Видин са около 200 военнослужещи от Белене, Враца и Плевен. Под ръководството на полковник Кольо Милев, командир на 55-та инжинерно - сапьорска бригада в Белене, българските войници наблюдават и укрепват дигите край реката от Видин до Белене. 40 товарни автомобила са готови да осъществят евентуална евакуация. 
В това време нивото на реката се качваше и качваше. На 22 април, само за 3 часа се изсипа проливен дъжд – 22 л. на кв.м.. Това затруднява наблюдението по дигите. Предотвратена бе реална опасност от евентуален пробив при село Кутово: два дънера, носени от реката, се удрят в дигите и започват да ги рушат. Войниците започват допълнително укрепване с чували, пълни с пясък. Появяват се опасности и за други пробиви. Но те са предотвратени. Най-рисковия участък за Видин е при “Телеграф капия”, Безмитната зона и Чобан кюприя. Възниква необходимост от много пясък. Само за един ден повече от 500 доброволци пълниха чували с пясък и преграждаха пътя на водата. Започна доизграждането на дигата до “Ловния парк” и село Слана бара – там имаше опасност да бъде прекъсната жп линията Видин – София. Подпочвени води заляха квартал “Нов път”, мазетата и предградията в южната промишлена зона. Тревожно е положението в селата Ботево и Симеоново. Пътят между двете села е под водата и снабдяване на населението с продукти от първа необходимост се извършва с военна техника. Майките с малки деца и незаетите с тудова дейност граждани на Видин бяха поканени да бъдат евакуирани на безопасни райони. Хората бяха предупредени да изнесът имуществото си на по-високи места. 
Интензивни валежи и подпочвени води усложняват значително пътната обстановка. Затворени за движение са пътят Арчар – Видин и Плевен и Е-79 в участъка гара Макреш – Димово. Министърът на отбраната Веселин Близнаков при посещението си във Видин обещава при необходимост, на разположение още 45 военни машини. Дигите са в добро състояние и могат да издържат повишение на нивото още 20 см. 
И президентът на България Георги Първанов е във Видин. Оценката му за направеното в тези дни на изпитание е висока…
Гневът на водата стихва. Нивото на реката се нормализира. Но преживяното не може и не бива да бъде забравено.

* * *
Ех, Дунаве, Дунаве!… Та нали и най-големият български музикант Дико Илиев те обичаше толкова много че нарече най-хубавото си хоро на твое име. Само да дочуя ехо от него сърцето ми започва да играе и ми се приисква да се провикна: “Свирете, музиканти! Дунавско хоро сверете!…” Това са редове от мое стихотворение, посветено на големият композитор и българин. Ех, Дунаве, Дунаве!… 
През 1942 година не можахме да те укротим. Ти нахлу в нашите домове. Пропъдихме те с много усилия, но на злото ти не попречихме… 
Ех, Дунаве, Дунаве!… Ти се разходи из нашия град като господарка. Помниш ли, че тогава използвахме и бомби срещу теб?
4 март 1942 година е спомен за ужаса, преживян от видинчани. Срещнах се с един от тези, които са изпитали силата и несправедливостта ти, Хюсейн Мехмедов. Ето какво ми разказа той: “Беше началото на месец март. Страшно. Студено. Реката влечеше големи ледени блокове. До Видин те се струпаха и преградиха движението на реката. Водата тръгна по улиците на града. Заливаше всичко по пътя си. Тогава дойдоха самолетите, хвърлиха бомби, разбиха ледените блокове, но и това не помогна. Ние с брат ми Кемал бяхме рибари. Имахме пет лодки и помагахме на хората да се евакуират. Едни от тях извозвахме до гара Видбол, други - до училището в Калето, където е по-високо и водата не достигаше толкова лесно. Снабдявахме хората с храна и вода. Нямаше осветление. За единственият фенер нямаше газ. Отидох до военното поделение, напълнихме фенера с газ и го предадох на хората в училището да си светят с него. А те – един върху друг. Нито хляб, нито вода. А водата прииждаше. Страшно беше, казвам ти. На следващия ден ме извикаха в общината. Щял да идва цар Борис и аз със моята лодка трябвало да го разведа из наводнените улици на Видин, за да види какво е дереджето ни. Намерихме един килим, проснахме го в лодката и не след дълго при мен се качи Царът, брат му принц Кирил и народният представител от Видин Логофетов. Тръгнахме от старата цигарена фабрика, минахме край училището “Свети, Свети Кирил и Методий” и продължихме нататък. Хора нямаше. Всички къщи – празни. Само от прозореца на една от тях, потъналите във вода домове на видинчани, открихме човек. Стигнахме до него. Беше болен от костна тубелколоза и не можеше да напусне града. Царят му даде една сребърна столевка. Не знам по-късно къде е ходил, къде се е обаждал Борис І и какво е направил, но човекът бе откаран в София на лечения и след това се завърна здрав. Свършихме обиколката с лодката и на раздяла Царят ми даде една десетолевка. Взех я, благодарих му, а народният представител Логофетов се обади: “Ваше Величество, общината му плаща за това, защо му давате пари?…” Стана ми много обидно. Царят усети това, усмихна се и заговори с мен на турски. Бая си поговорихме… Та голямо, страшно чудо е наводнението, момче. Дано никога не се повтаря!…

* * *
Ех, Дунаве, Дунаве!…
Всяка сутрин когато се събудя, аз те поглеждам и ти казвам:
- Добро утро, Дунаве!… Луд и кротък съм те виждал, весел и тъжен, влюбен и разлюбен, Дунаве, Дунаве… Ти пътуваш и търсиш толкова много неща, цветната дъга, а по средата ти - като златиста плитка се разлива дъгата и рисува есента… Ех, Дунаве, Дунаве!… Една нощ те сънувах като моя любима, превърната в река. Моите ръце бяха твоите брегове, гледах те как течеш забързана, как тичат след теб тайните ти, колко са тъжни боговете, ако ти се разделиш с небето… Сладък сън беше, Дунаве, сладък сън… и вече не се повтори. Но и аз, като боговете, знам, че ти не можеш да се разделиш със брговете си, че докато теб те има, ще има и художници в чиито платна ще се смееш и плачеш, ще се изтягаш лениво и връхлиташ необуздана… Ех, Дунаве, Дунаве!… Ще те опазим ли от лошите хора, от луди амбиции и алчни същества, Дунаве?...
Ех, Дунаве, бели Дунаве! 
Какви са водите ти, Дунаве?

Откъс от документална книга, подготвен специално за това издание

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин