Изпрати стари снимки от Видин и областта

Видини личности свързани с Видин

История - Други Видински граждани

Осман ПазвантоглуОСМАН ПАЗВАНТООГЛУ

Освен с историята си, културните постижения и природни забележителности, всеки край се гордее и с бележитите личности, които му принадлежат по рождение или са свързали живота си с него.

Още в предговора към настоящата книга посочих, че пиша за Видин, такъв какъвто беше през времето на средата на 30-те и 40-те години на отминалия XX век - годините на моето юношество и младост. Отделни периоди обаче от времето и свързаните с него личности от града ни ще трябва да бъдат споменати независимо, че от тях ни делят много десетилетия, дори векове.

Във Видин има улица на името на Пазвантооглу. Колко и какво знаят днешните наши съграждани за този човек? Някой, живеещ в квартал Калето ще каже, че тази улица започва след Стамбол капия, след края на улицата има джамия, построена от него, а на минарето й вместо обикновения за мюсюлманите полумесец има сърце и едва ли нещо повече. Позволявам си да споделя това, което зная и съм чел за него.

Пазвантооглу произхожда от знатен и заможен род от Босна...... Неговите предци и роднини са славяни-християни. В днешно време това са бошняците. Дядо му обаче се отказал Христа и приел исляма. Бил приет във върхушката на босненската мохамеданска каста, управляваща тогава тази провинция. Новоизпеченият последовател на Пророка започнал да върши такива притеснения над населението и зулуми, че самите турци били принудени да го осъдят и по тогавашния обичай бил набит на кол. Синът му, Пасбан, бил лишен от имотите на баща си, изгонен от Босна и въдворен във Видин. Градът ни е бил седалище на привилегированата еничарска дружина, в която формално се числял и султана. На Пасбан били дадени селата "Долен Бошняк" и "Горен Бошняк" - сега село Тополовец. Селата били наречени "Бошняк", защото са дадени на Бошняка, т.е. човека от Босна. Има непроверени сведения, че днешното село Градец, тогава "Гърци" е също така дадено или заграбено от Пасбан. Какъв е бил тук той, нямам сведения, но бил също съден и убит от неизвестни лица. Останал синът му Осман, който е роден според слуха (фама ест) от българка от село Лагошевци и болна от туберкулоза. Предполага се, че Осман се е заразил от майка си и от това е починал, но следва да кажем, че и ракията също е изиграла своята роля.

Да кажем нещо и за "сърцето" на джамията. Това не е сърце, а луковица, която символизира живота. Такива луковици на минаретата има и сега в мюсюлманските краища на бившия Съветски съюз.

Да се върнем пак на личността на Осман Пасбаноглу. Ще го споменаваме като Пазвантооглу, защото това прозвище е добило популярност и с него той е известен в историята. Осман е бил не само силна личност, но и умен човек. Останал във Видин и успял да завладее целия видински санджак, в който са влизали и ред сръбски и румънски краища, както и да покори част от Северна България. Как е могъл този човек да направи всичко това? Първо мисля, че за успеха му една и то важна причина е била обстановката по онова време - края на XVIII - началото на XIX век в Отоманската империя. След султан Сюлейман Великолепни империята започва бавно да залязва. Най-здравата и вярна на султана войска бил еничарският корпус. Образуван от взети насилствено християнски момчета, приели исляма, военно обучавани и ползващи различни привилегии те са били страшилище за враговете на султана. Но "темпора мутантор", т.е. времената си менят, казвали старите римляни, и постепенно еничарите станали язва в държавата. Те започнали да се отдават на различни граждански дейности. Военното изкуство било изоставено и те станали търговци, както и вършещи всяка друга работа освен военната. Упадъкът особено се засилил след някои неуспешни войни. От привилегиите си обаче те не се отказали. Тогава султанът се заел да тури ред в царството си. Най-важната му дейност в това направление била да се разправи с еничарите. Техниката била вече напреднала, оръдията - модернизирани и се явила нуждата империята да има по-големи армии. Всички тези нови изисквания противоречели на еничарския корпус и той трябвало, така да се каже, да слезе от сцената. Това предизвикало вълнение сред тях, дори пряко противопоставяне на опитите на султана да модернизира войската. Във Видин било доста силно еничарското влияние. Другата еничарска дружина била в Белград, който по това време май с нищо не превъзхождал Видин. Тази дружина също не поддържала султана, а белградските еничари били много по-близо до Видин, отколкото султана от Цариград. Естествено е, че и Пазвантооглу бил на страната на недоволните от реформите. Това му осигурило подкрепата на еничарите, а и на ред други различни дружини, включително и на християнски. Обстановката да се опълчи против властта в Цариград била благоприятна и той побързал да се възползва от нея. Това била първата причина за успехите на Осман.

Втората причина е, че той имал добро отношение към християнското население, изразено не от "сърцето" на джамията му, а от недопускането и неодобряването на каквито и да е било своеволия срещу християнското население, предимно българи. От друга страна може да предположим, че спомена за християнския му дядо, за майка му, че е българка, а и нуждата от повече подкрепящи го войници, да е изиграла немалка роля в неговото благосклонно поведение спрямо християните. В нашия град стоят и до днес неговите кръстати казарми, превърнати в етнографски музей. Легенда или истина, той ги е построил кръстообразно, защото дъщеря му заболяла. Повикали ислямски свещеник и той й чел молитва към Аллаха, обаче нищо не помогнало. Повикали еврейски равин и той също помолил Йехова за здраве, но и това не помогнало. Накрая дошъл християнски свещеник, обърнал се към Христос и за чудо дъщерята оздравяла. Тогава Пазвантооглу в знак на благодарност построил тези казарми. Голяма част от неговите войници били християни и както се мълви - от село Гърци (Градец). Доброто му отношение към християните (българите) може да е продиктувано от две съображения. Едното е, че в дъното на мозъка или сърцето му се е запазил спомена за неговия християнски произход, а другото е по причина, че са му трябвали повече войници и не е имал много доверие в турците. Все пак те по-трудно биха тръгнали срещу своя султан.

Къщата, в която е живял е на мястото на бившето Първо основно училище "Климент Охридски" в Калето пред църквата "Света Петка", от която къща е имало висящ мост през улицата до Кръстатите казарми. Този мост е разрушен скоро след Освобождението. Църквата "Света Петка" стои и до днес. Той не е разрушил тази църква. Все пак това е факт, от който можем да съдим колко той е бил "верен" мохамеданин.

Видин е обсаждан няколко пъти от султанската войска. При една такава обсада тази войска наброявала 100 000 души. Войската командвал лично султанският зет. В едно писмо до него Пазвантооглу му пише:"Ти идваш със сто хиляди войници, но и аз можех да изкарам срещу теб сто хиляди, но си оставих само десет хиляди, за да те победя с толкова". Това било през пролетта. Дунавът залял достъпите към Видин, а и река Тополовец била отбита, за да залее низината. Като не могъл да построи лагера си край града, пашата го установил някъде по височините около село Рупци, където не е имало вода. Там разположил и своя харем, заедно с жена си - султанската дъщеря. Този път Пазвантооглу бил неприятно изненадан. От своя лагер турците започнали да обстрелват Видин. До тогава от такова разстояние гюлле не можело да достигне града, а този път снарядите започнали да падат и тук. Настъпил смут в щаба на Пазванджията. Оръдията на султанската войска имали винтово нарязани цеви, стреляли вече надалеко и достигали града. Пазвантооглу имал много съгледвачи и разбрал къде са оръдията и харема на пашата. В една, сигурно тъмна нощ, осемстотин души кавалеристи прецапали водата и докато разбере пашата какво става, кавалеристите нападнали лагера, закачили оръдията за впрегнатите коне, отвлекли и харема и благополучно се върнали във Видин. Ами сега?! Какво да прави злополучният командир и още по-злополучен султански зет? Как ще се върне в Цариград? Без оръдия - може и да му се размине, но как да каже на султана, че дъщеря му е в ръцете на Пазвантооглу, в ръцете на един пъдарски син?! По време на страшния смут около пашата, било му предадено писмо от "пъдарския син": ако не вдигне обсадата на града и не се върне обратно в Цариград, да не забравя, че дъщерята на султана е във Видин. Но ако вдигне обсадата и се махне, целият му харем с непокътнати скъпоценности ще бъде изпратен с гемия в Русчук (Русе). Пашата вдигнал обсадата, а Пазвантооглу изпратил целия харем в Русе. Така запазил владенията си.

Пазвантооглу е правил постъпки да влезе във връзка с френския император Наполеон. Пише му писмо като равен с равен, което представям в свободен текст:"Всички искат от теб пари. Аз не искам пари. Всичкият памук от Египет се стоварва на пристанището в Солун и оттам пристига във Видин и от тук за Европа. За всеки конски товар памук вземам по два гроша данък (мито). Затова искам да ми изпратиш офицери-артилеристи и от новите оръдия"(става дума за новост във военната техника-оръдията с винтово нарязани цеви). Войната, за която споменах по-горе била спечелена от Пазвантооглу, а не от новите оръдия на султана заради щастливото отвличане на един харем. Във всеки случай така е по-добре!

Третото съображение, с което обосновавам успехите на този човек е много особено. Не съм го чел да се споменава от наши автори писали за Пазвантооглу. В един том от обширната "История на 19 век" от френски историци под редакцията на професорите Лавис и Рамбо, в превод на руски като "История деветнадцатого века", когато се разглежда историята на Турция в началото на 19 век е писано, че Пазвантооглу е воювал против султана, защото имал намерението да освободи България от турското робство и да се короняса за български цар. Такова разглеждане на въпроса не съм срещал другаде. Какво е дало основание на френските историци да пишат така? Сигурно са имали такова основание, но в историята им няма поместени доводите в това направление. Все пак трябва да се положат усилия, за да се открият съображения за това или още по-добре някои факти, подкрепящи френските историци. Ако това е вярно, то от него могат да се обяснят много неща от нашата история.

За да пише Пазвантооглу на пашата, който го обсажда, че и той може да изведе сто хиляди войници против войската на султана, сигурно не е само хвалба или неоснователно преувеличение на собствените сили. А защо му е толкова много войска? Не е ли за други някакви цели, а не само да откъсне от високата порта някое и друго село или паланка. Тази сто хилядна армия не е щяло да има само еничари или още по-малко само турци. В нея е трябвало да има и много българи. На турците той много, много не разчитал. Все пак те трябвало да се бият не само против своя султан, а и халиф - религиозен, духовен вожд на всички мохамедани. Този факт показва, че евентуалното възцаряване на Пазвантооглу, споменато във френската история е било в намеренията му. По това време сигурно не е било изтрито от съзнанието както на българите, така и на турците, че е имало българска държава и че Видин е бил столица на такава държава. Да не забравяме и факта, че историята на Паисий е била вече повече или по-малко известна и то не само между българите. Че по времето на Пазвантооглу споменът за фамилията на Шишмановците не е бил изчезнал от съзнанието на населението на Видин може да се съди и по запазени като по чудо стари надгробни паметници от онова, време.

Дълго време, подпрени на стената до входа на бившата музикална школа в градската градина (известна като турската поща) стояха много добре обработени два надгробни паметника. Те стояха там години наред. На единия пишеше с хубаво издълбани букви: "Тук (зде) лежи Десислава дъщеря болярска родена Шишманович". Годината беше от 18 век. Другият паметник беше пукнат или направо счупен по средата. По едно време паметниците бяха вдигнати и занесени в Археологическия музей "Конака" и поставени в тунела. Оттам следите им се губят. Извън това запознат съм едва фрагмента от други надгробни паметници от старото гробище "Ружини гробища" с размери 60/57см., на единия от които пише:"3де почива Екатерина Шишманович родена Пешакова - родила се 1795 година починала 1848 година". На втория фрагмент пише, че "Тук лежи Емануил Шишманович роден през 1776 година и починал 1850 година". Какво може да се заключи от тези надписи? Не значи ли това, че на починалата Десислава е посочен социалния й произход, който се е помнел? За първия фрагмент е посочено само, че починалата по мъж е Шишманова, защото по баща носи друго име.

От тези скромни, но много важни източници може да се направи заключение, че по това време сред населението се е знаело кой е от болярско потекло и кой носи презимето Шишванов. Особено характерно е името Емануил. Това прозвище е носил Цариградския император и от там е преминало вече като лично име в Шишмановата фамилия. Да не забравяме и друг Емануил Шишманов. Това е дядото на Алеко Константинов, който от Видин се преместил да живее в Свищов. Щом е имало спомен за болярите и за лицата от Шишмановата фамилия, не може ли да допуснем, че и Пазвантооглу е дочул или знаел за царството на Шишмановците и болярите във Видин и от това да е замислил освобождение от омразната султанска власт и евентуалното му възцаряване като български цар? Разбира се, възможни са и други съждения по този въпрос.

Искам да се спра още малко на името Емануил. От него е възникнало името Мануил, Манойло и Манол. В старата песен, с която на първия ден на Коледа деца, с направени от картон звезди поздравяваха хората с Рождество Христово се казваше между другото:"Ей го Маноиля, ей го нали царя", което означаваше:"Ето го Емануил, ето го царя". А сега пък за името на "нашия съгражданин". Прозвището Пазвантооглу е обидно и му е лепнато от турците. То означава пъдарски син. Истинското му име е Пасбанооглу, което означава син на Пасбан. На тази разлика в името е обърнал внимание един руски разузнавач, пристигнал във Видин със задачата да събере сведения за този бунтовник срещу султана и пише изрично на руския консул в Букурещ да се отнася евентуално към бунтовника с името Пасбаноглу, а не с обидното прозвище Пазвантооглу, както и го моли да осведоми за същото и руското правителство. Наричах го и аз така в своето изложение, защото така е известен в нашата историография.

Какво мога да кажа в заключение? Има още неразкрити тайни от миналото. Каквито и да са му били успехите в борбата със султана, те могат да се обяснят само с цялостното разглеждане на всички условия, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и с оглед на типичните за онова бурно време дадености.

Този босненец, управлявал около 13-14 години нашия град и част от Северна България, умира през 1808 година и е погребан тук. Гробът му и сега се намира в центъра на Видин зад жилищния блок "Прогрес". Любознателният читател може да научи повече подробности от дипломната работа на майора от Генералния щаб С.Ванков, публикувана в списание "Офицерски журнал" 1943/1944 г. (Виж още за Осман Пазвантоглу ТУК и ТУК

АНТИМ I

Антим IВтората половина на XIX век е характерна с борбата на нашия народ за своя, самостоятелна църква, отделена от Цариградската патриаршия. Народът ни вече е осъзнал, че духовното робство е не по-малко зло от политическото такова. Ако за политическото ни освобождение моментът още не е настъпил, то времето за духовното ни и църковно освобождение е настъпило. Страдайки под двойното робство - политическото турско и особено опасното тогава фенерско, не само църковно, но и духовно, просветно и дори в известно отношение езиково, нашият народ е стоял пред опасността да бъде напълно асимилиран. За богослужение на български език, за наши свещеници и висши духовници, ние сме успяли в тази борба. Турските държавници са поддържали веднъж българските искания, друг път са били на страната на Цариградския патриарх - според техния държавен интерес.

Първата отстъпка по този въпрос на "Фенера" е било да назначи български владици, смятайки с това да "замаже" очите на нашия народ. Принуден от обстоятелствата "гръцкия патрика" назначава родения в Лозенград българин с църковното име Антим за владика в град Видин на мястото на дотогавашния гръцки такъв. От тук фактически започва моя разказ.

През 1934 година във Видин трябваше да бъде осветен мавзолея на починалия в 1888 година Антим, вече като екзарх на самостоятелната българска църква - Антим I. По този повод в града ни пристигнаха всички тогавашни владици и епископи от цялата страна. Трябваше да дойде и цар Борис III. По това време бях ученик вече в четвърто отделение на училище "Найчо Цанов" в Калето. Не знам поради какви обстоятелства нашият клас беше поставен точно срещу входа на църквата "Свети Николай Чудотворец" до Митрополията, където се извършваше цялата църковна служба по освещаването на мавзолея, построен зад същата църква. Царят с всички владици и епископи беше в църквата. Ние, учениците, в две редици стояхме от другата страна на улицата. Пред нас имаше един полицай (стражар), а зад нас бяха много жени, дошли от селата, за да видят цар и за освещаването на мавзолея (мъже там нямаше поради съображения за сигурност).

Службата вече свърши и един по един владиците и епископите - всички с разкошни сърмени дрехи и корони на главите започнаха да излизат и да застават пред входа и по стълбището на църквата. При излизането им, колкото някой от тях беше по-висок, по-представителен или с по-скъпи дрехи и блестяща корона, жените зад нас казваха:" Ето царя, ето царя!", но и те се объркаха от толкова"много царе", а и стражарят им казваше, че това не е царя. Най-накрая излезе един слаб, невисок офицер, с олисяла коса и подпирайки се на сабята, се спря по средата на най-горната стълба. "Ето Царя!" - каза им стражарят, а те гласно изказаха учудване и не вярваха, че това е той. Горките женици! Те си мислеха, че царят ще бъде най-едрия, с най-лъскавите дрехи и с голяма корона на главата. Нали така знаеха от приказките?!

В нашата предосвобожденска история, като че ли преди всичко се обръща внимание на Априлското въстание и то в и около Подбалканската долина. Това е лесно обяснимо: нали в този район избухна най-масовото и с най-много кръвопролитие въстание. Там се дадоха и най-много свидни жертви. Трябва обаче да се знае, че и на много други места е имало, макар и не в априлски мащаб, бунтове и протести против турската власт по различни поводи макар и не въоръжени. Такъв бунт, за щастие завършил без масови избивания на българското население, е имало и в нашия град.

Антим е посочен за владика, митрополит във Видин по предложение на патриарха в Цариград, но е утвърден в тази длъжност от султана с нарочен ферман (нещо като указ). И така, Антим се явява тук, за да бъде митрополит на видинската епархия. Считайки го за грък (познавал е отлично гръцкия език, изпратен при това от гръцкия патриарх) народът отказва да го признае и дори не го допуска седем месеца нито в църквата, нито в сградата на митрополията, за да живее там. Седем месеца Антим трябвало да живее в частен дом и без да пристъпи прага на църквата. От турската страна решили, че това положение повече не може да се търпи, защото султанът би останал обиден, че фермана му не се изпълнява и в резултат на това няколко чалми или фесове ще останат без глави, решили да въведат новия владика насилствено в църквата. Но и нашите съграждани не спели. Научили за намисленото от турците и в определения ден изпратили жените си и малолетните си деца пред църквите, за да не допуснат в нея "гръчкия владика". Застанали пред вратите на църквата жените и децата - не дават и дума да стане за влизане на владиката! Турските властващи органи започнали да убеждават жените да освободят църквата, но нищо не постигнали. Мъже обаче не се мяркали наоколо. След като жените и децата не допуснали владиката, турският офицер, изпратен там за съдействие, защото се очаквала съпротива от мъжете, изнервен вероятно и страхуващ се за феса си, заповядал на войниците да турят ножовете на пушките си и да измушкат жените и децата. Тогава станало нещо невиждано. Войниците отказали да нападнат непомръдващите от вратите на църквата жени и деца като казали на офицера си, че те ще се бият с душманите на султана, но няма да допуснат резила да се бият с жени и деца. Удържали нашите прабаби и дядовци! Инцидентът приключил с дадената дума от Антим, че той е също българин и че няма да изпълнява нарежданията и заповедите на "патриката"(патриарха). Така нашите предци с този масов протест спечелили срещу турската власт едно свое важно дело. А Антим удържал на думата си. Затова го тачим.

Споменът за този протест ми е разказван от баща ми, който пък е узнал за него от стари хора на Видин. Така ми е разказан случая, така го и описах. (Виж още за Антим тук)

МАРЕК

Иван МарекБългария е вече свободна. Народът ни има преди всичко голяма нужда от просвета. Откриват се училища и между първите девет гимназии е тази в града ни. Но за да има училища, трябва да има и подготвени учители, а такива е имало малко. Тогава в страната ни идват чужденци - предимно от Чехия, за да помогнат на просветното ни дело. Такъв е и чехът Марек, постъпил като учител във Видин. Къщата му е била на улица "Райна Княгиня" или "Райнина" до жилището на полковник Тодоров, където сега е седалището на БИСА(индустриално-стопанската асоциация). Впоследствие къщата му се водеше на улица "Гладстон"10, поради преграждане на част от двора. Домът на Марек беше построен в стил "горска вила" с голям двор с много дървесни видове в него. Почти по същия план имаше друга такава къща в началото на улица "Цар Асен I' близо до Еничар капия. Сега и двете сгради са разрушени въпреки много интересния им външен вид. Голям любител на природата, от планинската Чехия, Марек попада във видинската равнинна околност. Същият е и ревностен ловец.

Всичко това е повлияло и чехският учител става инициатор да се устрои едно залесено място с много и различни видове горски дървета, да се устрои това, което сега наричаме "Ловния парк". Той се намира на около три километра от града ни. В него са засадени дървета, прокарани са алеи на името на някои наши съграждани (помогнали вероятно с парични средства за построяването му). В него имаше и просторни места - ливади. В детството ми, а и по-късно много от гражданите на Видин посещаваха парка, което се улесняваше от спирането на влака край парка, тъй като в близост минава ж.п линията. Посещенията ставаха в неделя сутринта към 9 часа, тъй като по това време тръгваше влакът за София, а връщането от парка ставаше пак с влака, идващ от София привечер.

Паметник в ловния паркПътуваше се с т.н. "У" билети (увеселителни билети) с голямо намаление на цената. По това време голямата поляна между двете сгради беше обградена с висока ограда и вътре бяха пуснати няколко големи благородни елени. Имаше и пауни в парка, а по-късно се устрои и рибен развъдник. Имаше построен и хубав Ловен дом. Всичко това започна от Марек, който е и погребан там.

Сега паркът е запустял, подложен е на безотговорна сеч, обрасъл е с непроходими гъсталаци, не се посещава като място за отдих от гражданите. Налага се и гражданите, и общината да поемат инициативата да се култивира и поднови парка, да не се забравя делото на Марек и Ловния парк отново да стане любимо място за отдих на гражданите. Тук има думата и местното ловно-рибарско дружество.

Портретът на този заслужил към града ни човек е нарисуван от неизвестен художник и се намира във видинската художествена галерия "Никола Петров". (Виж още за Ловния парк)

МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ

Михалаки ГеоргиевВидин е дал на България доста заслужили да бъдат споменати хора. Тук е роден Михалаки Георгиев -писател,журналист, общественик,дипломат, пръв директор на видинската митница, създател и пръв директор на Пловдивското изложение(Пловдивския панаир) и мн.др.

По време на освобождението на Видин от турско робство той е предавал сведения на руското командване за разположението на турските войски с пощенски гълъби. След Освобождението е дипломатически агент във Виена, а след това и в Белград. Тази длъжност може да се приравни с днешната длъжност на посланик, но поради това, че младото българско княжество е било васално на султана, дипломатическият ни представител в чужбина се е наричал дипломатически агент. Независимо от наименованието й тя е била висок пост за времето и не е случаен фактът, че е била поверена на Михалаки Георгиев. Получил образование в Чехия, той е владеел литературно български, руски, чешки, немски, сръбски и отчасти френски и полски езици.

Много познават неговото писателско творчество, взето от живота и предадено с фин хумор.

Къщата му се намираше на ъгъла между улица "Пеева" и улица"19 април". Сега на това място има паметна плоча.

Заслужено библиотеката в града ни носи името на този наш съгражданин - многостранна личност. (Виж още за Михалаки Георгиев)

БРАТЯ ЦАНОВИ

Родът ЦановиВидинлии са и двамата братя Илия Цанов и Найчо Цанов. За втория като за изтъкнат политически водач и бих казал, абсолютен демократ, има писано много. Но за Илия Цанов, този много заслужил човек, малко хора знаят нещо повече. Проявил се е особено като защитник пред турския съд на съдените Ботеви четници. Още тогава е правел всичко, което е било възможно за пред такъв съд, какъвто е бил турския, за да спаси колкото се може повече четници от смъртно наказание. Препоръчвам за тази негова дейност на читателя, който иска да узнае нещо повече за личността на Илия Цанов, за Ботевите четници и за един друг видинлия между тях, т.н. "Козлодуйско даскалче" да прочете книгата на също така видинлията Здравко Даскалов, издадена под надслов:"Съдбата на Ботевите четници и турското наказателно право".

Името на Козлодуйското даскалче е Младен Павлов Калинков. Аз поне не познавам такава фамилия от Видин. Самото "Даскалче" в своите "Мемоари" не пише нищо по-подробно за семейството си. "Даскалчето" е починал през 1935 г. в София.

Ако някой читател знае нещо за такава фамилия и ме уведоми, ще му бъда много благодарен, а аз ще уведомя веднага автора на горната книга. (Виж още за Цанови)

Стефан Младенов

АКАДЕМИК СТЕФАН МЛАДЕНОВ

Не бих искал да пропусна и академик Стефан Младенов. Този човек също така е родом от Видин, произхожда от известно в града семейство и негов брате собственикът на Порцелановата фабрика, Георги Младенов. Друг негов брат е Илия Младенов(Личко бакърджията).

Също така негов брат е и Ангел Младенов(Пизи), обещаващ поет, загинал по времето на Първата световна война и погребан в Скопие. Стефан Младенов, по прякор "Пужо", е специалист по старинни езици с европейска известност.. Преди доста години бе открито в Унгария така нареченото "Съкровище от Сент Миклош".

На това съкровище имало написани някакви думи с гръцки букви. Правят опити да разчетат този надпис по златните съдове, но всички резултати са незадоволителни. Успява само професор Стефан Младенов.

При разчитането той е изхождал, както сам пише, от староузбекски език. Самият текст и обяснения по текста са дадени в сборник в памет на цар Симеон Велики, издаден през 1929 година. Стефан Младенов превежда надписа в смисъл, че вещите от съкровището принадлежат на български велможа от онова време. (Виж още за родът Младенови)

Димитър ЦухлевДИМИТЪР ЦУХЛЕВ

С историка, автор на единствената история на град Видин, Димитър Цухлев живеехме наблизо и нашите две семейства често контактуваха. Неговата съпруга, баба Евгения, (както я наричах тогава) беше висока и красива украинка.

Цухлеви имаха трима сина, от които двама загинали по време на руската революция - единият убит от червените, а другият - от белите. Третият, най-малкият, кадет във военно училище в Русия успял в онова страшно време да се добере до България. Тук завършил агрономство.

С неговите двама сина (внуците на Димитър Цухлев) по-малки от мен с една или две години играехме често и когато това ставаше в техния дом и като всички деца прекалявахме с шума и виковете си, явяваше се при нас строгият дядо Цухлев и прекратяваше играта, за да може да работи на спокойствие в своята стая. Къщата му беше на улица "Васил Левски", от дясната страна по посока към гарата, третата след сфетофарите. След нея има една стара, хубава къща (стои и до сега), а след тази къща започва улица "Шишманова" и оттатък улицата е училище "Васил Левски".

С две думи казано, Димитър Цухлев беше много строг човек, но беше и много уважаван от моите родители.

Д-Р БЪРНИ БОНЧЕВ

Бърни БончевТова беше човекът, влюбен във Видин, до "шовинизъм" видинлия, а сам не беше от Видин. Роден е в едно разградско село. По произхода си е от капанците, за

които се смята, че са преки потомци на аспаруховите българи. Като ученик в разградската гимназия е участвал в конференцията на социалистите на Бузлуджа, заради което е изключен от гимназията. Не се е примирил с това и решил да продължи учението си, но къде? В най "близката" гимназия, разбира се ! По това време, при общо девет гимназии, "най-близката" вероятно е била видинската. И пристига във Видин, който град остава в сърцето му завинаги. Завършил гимназия, отива да учи медицина в Швейцария,където завършва обща медицина и зъболекарство. По

установения тогава ред се явява при министъра на вътрешните работи и на народното здраве, за да бъде назначен на работа. Зарадван от това, че човек с две медицински специалности иска да бъде назначен като държавен лекар, министърът го запитал избрал ли си е място, където да работи. Д- р Бончев отговорил, че иска да бъде назначен във Видин. Министърът като го чул, просто подскочил и попитал младия медик знае ли какво е това Видин и че ще го назначи във всеки друг град, където пожелае, но отговорът на доктора бил:"Видин и само Видин". Напразни били усилията на министъра да го убеди, че това било затънтена провинция, турски град с върлуваща малария и не помня всичките му доводи, за да разколебае младия доктор в избора. Така бил назначен. И после цял живот тук ! Разбита калдаръма, кал, блата в самия град, страшният бич на маларията и десетки други трудности. При такива трудни условия започва да работи младия лекар. По време на 30-те години на отминалия век Бърни Бончев е два пъти кмет на града, ръководител на противомаларичната станция, общественик и високо културен човек за пример в града.

Д-р Бърни Бончев има големи заслуги към Видин. По негов проект се прокара първия за града ни водопровод с железни тръби(1936/7 и след това). Що борби бяха против водопровода ! Що бяха събрания да не си прокарват вода по къщите ! Свикнали с дунавската вода, със сакаджиите или в най-добрия случай с водата от ръчните помпи по дворовете, видинлии доста трудно, но все пак приеха новия начин за снабдяване с вода. Пак по неговото кметуване се разреши и друг един въпрос. От дясната страна на улица "Александровска" докъм ж.п. линията, в едно ниско място, наводнявано и от просмукана вода, живееха при много лоши условия стотици цигански семейства. Кметът на града - същият д-р Бончев, реши да ги изсели на много по-хигиенично място. Сега пък започнаха обвинения в расизъм ! На изселените семейства дадоха държавна земя, дадоха заеми да си построят къщи и така, въпреки всичко, възникна т.нар. "Бончова махала" и това име придоби гражданственост, въпреки че два пъти махалата беше пренаименована.

Докато беше кмет д-р Бончев проведе и мероприятие по залесяване на мястото от дясната страна на шосето от Видин за Видбол(сега Дунавци) - т.нар. вече място "Майски лес". Учениците от двете гимназии, както и ние от третите класове на двете прогимназии копаехме дупки пролетта, а през есента ги засаждахме с канадски тополи и други водолюбиви дървета. Така се пресуши блатото, а по-късно мястото се превърна в гора, която сега е вече сечище. А имаше проект да се свърже залесеното място с Ловния парк. Всичко ставаше под ръководството на д-р Бърни Бончев и под непрекъснатото оспорване на част от гражданството, че гора не се сади, че от това нищо няма да излезе и други такива одумки. Но стана гора !

Пак по негов почин се оправиха и изправиха улиците в града, които бяха разкривени, в много случаи частично направени. Д-р Бончев успя да се наложи и проведе благоустрояването им. По това време беше в сила регулационният план от 1907 година, но той почти не беше прилаган. Д-р Бончев изправи кривите видински улици и то не без опасност за него, защото няколко години преди него кметът на Видин, Симо Стоицев, беше убит в кабинета си от гражданин, засегнат от благоустройството.

Освен предприемчив, този човек беше и с голяма култура. Владеещ чужди езици и ползващ различни източници на информация, той особено се интересуваше от разнообразните проблеми на града. Ако намерите някъде неговата книга за един друг кмет на Видин ще видите с каква любов и ентусиазъм пише за дейността на бившия кмет на града ни - Димитър Балев, направил много за нашия град в старанието си Видин да стане по-модерен град от онзи забравен от всички полутурски град. Двете дъщери на Димитър Балев, българин от Охрид, станали учителки и доживяха живота си тук в малката им едноетажна от две стаи и коридор къщичка на ъгъла между улиците "Княз Борис" и "Алеко Константинов". Димитър Балев като кмет не е гледал да си направи голяма къща, а преди всичко се е трудил да издигне Видин от турската мизирия, в която го е заварил.

Знам, че д-р Бърни Бончев е написал и един голям труд за Видин, за неговите проблеми и неговите общественици, защото известна част от труда лично аз писах на машина - това което д-р Бончев ми диктуваше.("Видинската книга" на д-р Бончев се намира в Държавен архив-Видин)

Ставаше дума за една война между Австро-Унгария и Турция, при която австрийските войски завзели Видин и го държали три години като гаранция, че Турция ще изплати разходите по войната. Тогава е имало понтонен мост от Калафат до Видин, по който австрийците са снабдявали своя гарнизон във Видин. Австрийските войски са били командвани от генерал с италианско име. Сражението за Видин, според това както ми диктуваше д-р Бончев, е станало близо до града - някъде около сегашното фериботно пристанище. Сведения за тази война му изпратил един австриец от Виена, който пък ползвал императорските архиви. Докторът се бил запознал с австриеца през време на Втората световна война, когато австриецът, като германски офицер, бил в България.

Има и нещо друго, свързано с д-р Бончев. Имал той една баба, която била много хубава и останала млада вдовица. По време на една от многото руско-турски войни в разградско били настанени турски войски, между които и войски от Видин. С тях бил и беят, който владеел село Татарджик (Слана бара). Беят се влюбил в хубавицата, придумал я да стане мохамеданка и се оженил за нея. Дошли в селото Татарджик. но по някое време съвестта у жена му (бабата на д-р Бончев) заговорила и тя, за да успокои мъката, че напуснала християнската вяра подарила едно място за християнски гробища в селото. И попита ме д-р Бончев, дали познавам обущара Ашим. Познавах го много добре. Тогава откъде да знам, че е от наследниците на тази баба и е негов роднина? Това сведение много ме заинтригува и аз потърсих никаква видима прилика между тях двамата. И такава прилика открих. Д-р Бончев беше малко по-висок, с кръгла и голяма глава, почти гола и като че ли смъкната между раменете му. Всички тези белези ги имаше точно и обущаря Ашим.

Тук искам да кажа, че всичко, което пиша за д-р Бончев е следствие на личната ми връзка с него и разговорите, които сме провеждали. (Виж още за Бърни Бончев)  Виж още извстни видински личности

 

Богдан Минков - Видин, такъв какъвто беше

 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин