Изпрати стари снимки от Видин и областта

Проф. Петър Кърпаров

История - Други Видински граждани

Проф. Петър КърпаровПроф. Петър Кърпаров не е от Белоградчик, роден е в с. Бъта, Панагюрско. В Белоградчик е преминал важен етап от живота му, който е оставил следа в старите белоградчичани. Ето неговият разказ:
В края на 1939 г. Борислав Михайлов, капелмайстор в Белоградчик, провежда конкурс за солист-флигорнист. Имаше какво да науча в тази каменна приказка, спомня си маестро Кърпаров. Градчето и тогава си беше малко, но аристократично, в него кипеше оживен културен живот. Военният духов оркестър всяка седмица изнасяше по няколко концерта - и в читалището, и на открито. Имаше дори самодеен симфоничен оркестър, щрайхът беше от градската интелигенция - лекари, учители, инженери, спомня си проф. Кърпаров. Там, под Белоградчишките скали, идва големият огън, първата любов. За нея, момичето с име на цвете, тази любов е "ученическа", за него и днес е "почти необяснима". Но пък е за цял живот, признава Кърпаров. Родът й беше тежък, заможен, и те - с категорични леви убеждения, разказва той. Обаче въпреки социалната си ориентираност бяха убедени - "Музикант къща не храни!", та се оженихме тайно, продължава маестрото. Не за толкова дълго, за колкото си мислехме, че се събираме - след години, през ноември 1946 г., момичето загива в катастрофа пред Софийския университет. Остава младежкият спомен, няколкото общи луди години, общата борба, позивите, а и не само те - кой знае още какво изнасях от казармата за нелегалните, бях просто куриер, а и не задавахме излишни въпроси, въздъхва проф. Кърпаров. Помагах, естественото ми място беше при прогресивните хора, които искаха справедливост за всички, допълва той. И до днес не спира да се чуди как след Деветосептемврийската победа комунистическите идеи са били "приписвани" само на бедните. Не беше така, твърди професорът. По това военно време в Белоградчик продължава да кипи културен живот, а за младия Кърпаров, вече солист-флигорнист на Духовия оркестър и първи тромпетист и солист в Симфоничния състав, и музиката, и борбата вървят ръка за ръка. На 22 април 1944 г. "дават концерт" в салона на театър "Пчела", който обаче не завършва. Когато Тодор Тошев свири серенадата на Шуберт, сирените пък "засвирват" въздушна тревога. Този прекъснат концерт беше последната ми изява в града на обичта, въздъхва професорът.
Проф. Петър Кърпаров
А септември 1944 г. носи и опиянение от победата, и телеграма от Оперетния театър в София - канят го за първи тромпетист. По това време Оперетата беше частен театър на г-н Дилков, диригенти бяха Борис Левиев и Боби Симеонов, водещи артисти - легендите Мими Балканска, Тинка Краева, Димитър Русков, спомня си проф. Кърпаров. Дипломирах се през 1948 г. и след конкурс станах тромпетист в оркестъра на Народната опера. Там Петър Кърпаров инициира сформирането на камерния "Български духов квартет", който 9 години активно и много успешно концертира в страната и в чужбина. Специалистите припомнят, че творбата на Марин Големинов "Пет скици" за струнни инструменти прозвучава за първи път на концертния подиум в изпълнение на този именно квартет след транскрипция, направена от Кърпаров.

Театър Пчела

Тогавашният министър на културата Вълко Червенков го командирова от март 1949 г. до август 1950 г. на специализация в Прага, при световноизвестния тромпетов педагог проф. Ярослав Коларж. Учи и работи като първи тромпетист в Оперния оркестър в град Усти над Лабен, на 100 км от Прага. Там получава най-големия урок - проф. Коларж отказва да вземе пари за уроците, които преподава на българина, с думите: "Пане Кърпаров, когато се върнете в България, ако някой тромпетист дойде на консултация при вас и поиска да ви заплати, не вземайте парите - издължавате се на мен...". И никога, наистина никога, твърдят колегите, приятелите, многото ученици на Петър Кърпаров, той не си позволи да приеме пари за уроците, които даде. Кърпаров става професор на 34-годишна възраст, най-младият в музикалната ни история.
Жури по тромпет - "Пражка пролет" 1982 г. - Тимофей Докшицер, Петър Кърпаров, Адолф Шербаум, Владимир Кеймар, Вацлав Юнек, Кадерабек
Петър Македонски
Внукът Петър Македонски, младата надежда на българското тромпетово изкуство - вече носител на много наши и международни награди, между които и на първа награда от международния конкурс "Млади виртуози"
Още като дете бях чувал в семейството за виртуозния тромпетист Кърпаров от музиката на 15-и пехотен Ломски полк и в мен от разкази възникна такава картина, която е в очите ми и сега: "Зима - градът е потънал в дълбок сняг и тъмнина, само тънките струи дим от комините показва, че градът още не спи. Отзвучала е последната войнишка тръба, свикала войниците от полка на вечерна проверка. Навън е студено и чисто. Въздухът вибрира и се чува грохота на преминаващ влак, въпреки че гарата е далече зад "Венеца". Изведнъж във висините се издига и оттеква в дефилето със скалите чистия звук на тромпета. Кърпаров свири..."

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин