Изпрати стари снимки от Видин и областта

проф. Александър Балабанов и неговите видински приятели

История - Други Видински граждани

проф. Александър БалабановАко разтворим Българския исторически календар*, срещу дата 30 ноември 1955г. пише: "Умира проф. Александър Балабанов, филолог, поет, преводач, литературен критик, отличен  оратор ,изнесъл огромен брой лекции, реферати, беседи. Роден през 1879 г. в гр. Щип, учил в Солун, София, следвал в Германияпрофесор, основоположник и редактор на в. "Развигор", първият литературен специализиран вестник в Европа. В списването на вестника най-дейна помощ той получава от Елин Пелин." 

Проф. Балабанов е една от най-забележителните личности в очите на своите съвременници. Мнозина ще попитат какво толкова има с Видин и кои са неговите приятели? Веднага ще отговоря, че проф. Балабанов е бил свързан с Видин, идвал е много пъти, изнасял е интересни беседа по покана на видинската интелигенция и се е отзовавал на поканите на д-р Петър Симов, дългогодишен председател на читалище "Цвят", както и на учителите от видинските гимназии, като Томалевски, Витанов, Атанасов, Даскалов, Цухлев. Често пъти той се е срещал и с видинските литературни дейци Петко Здравков-Здравелин, Асен Шурдов-Ведров, Асен Ненов-Бдинец, Матвей Вълев, Оник Торосян. 

Той говореше за класическа литература, него го посрещаха с небивал интерес. Този интерес се подклаждаше и от това, че за него се разказваха какви ли не анекдоти, че бил залисан и разсеян, че си събувал галошите преди да се качи в трамвая, че бил непоправим любител на чашката и дамаджаната, че когато изнасял беседите си по дадена тема, той я превръщал в многотемие и накрая скачал на неговата любима тема за класическата литература. 

Истината е, че проф. Балабанов действително е едно голямо име в българската наука и малко ли е това да знаем, че той превежда от оригинал гръцките класици. Още като ученик през 1898 г. започва да печати преводи на Омировата "Илиада" в сп. "Български преглед". Превежда "Фауст" на Гьоте през 1906 г. Особено голяма популярност придобива с преводите си на "Басните на Езоп", превежда цяла поредица от творбите на Есхил, Аристофан, Софокъл, Еврипид. 

Иван Вазов, нашият народен поет, пише писмо до.него (цитирам): "Уважаеми, господин Балабанов, чета с наслада Есхила, Еврипида във Ваш превод. Той е отличен. Ясност, чиста, стегната реч, добросъвестна работа. Това е рядкост у нас. Сърадвам Ви и стискам оттук ръката. 
Костенец., 12 юли 1917 г. С поздрав Иван Вазов


И още нещо, проф. Балабанов, през различни периоди от своя ползотворен живот, е писал и стихове, разкази и редица статии, той е човек със златно перо, както се казва. Написал е една крайно интересна автобиографична книга "И аз на тоя свят". Разлистваме страници от тая книга, тя е и богато илюстрирана, поместени са много снимки заедно с неговия приятел Елин Пелин, със Симеон Радев, също с Д. Б. Митов, Тодор Боров, с негови студенти и голям брой почитатели и приятели. А ето още една ценна книга, която заслужава да бъде прочетена - "Александър Балабанов и Симеон Радев". 

За проф. Балабанов са написани спомени от Елин Пелин, Ст. Л. Костов, Дора Габе, Боян Пенев, Александър Божинов, Константин Гълъбов, Ефрем Карамфилов, Христо Радевски и още видни представители на българската литература, изкуство и култура. Много са публикуваните материали от Александър Балабанов и за Александър Балабанов, има публикации и във видинския периодичен печат. И не случайно в юбилейния вестник "35 години Държавен архив във Видин" от 1995 г. е поместен един материал на проф. Балабанов, отпечатан в бр. 31 от 21 април 1934 г. по повод честването на 35 годишната му литературно-научна дейност. И както пише в. "Свободна дума" честването във Видин е било цели три дни, изпълнено с богата програма и срещи с ученици и граждани на Видин. В тогавашния вестник е поместена една статия на професора, озаглавена "Видин и ние". 

За това, което е видяно от такива личности, такива бележите българи, са писали Вазов, Алеко Константинов, Антон Страшимиров, Александър Балабанов За всичко това говорят запазените и до днес архивни документи, снимки и разказвани от поколение на поколение сломени, но май бедата се крие преди всичко в задължените да правят необходимото онези наши съграждани, чието служебно и гласувано им доверие да бъдат избирани и назначавани, не умеят да ползват завещаните им от нашите предци неоценими богатства, огромните източници на това, което така добре е формулирал и написал проф. Балабанов... 

"Видин е едно голямо духовно огнище". И около това огнище трябва да се събират и греят млади и стари... това огнище ние трябва да поддържаме и подклаждаме, а не да отбягваме и волю-неволю да оставим да изгасне. И тук е ролята на семейството, на детската градина, на училището, на гимназията, тук е ролята на църквата и на читалището, на държавния архив, на музея, на културните институти, на обществените организации, на политическите, а не на политиканските организации и всичко това следва да бъде обладано, да бъде обединено от една воля, от една мисъл за доброто на града и селото, там, където живеем и работим., да напомняме и показваме това, което е било и как би следвало да продължава за доброто на нашия мил роден Видински край. 

А примери много, личности и събития безброй, стига само да си ги припомним и главното - всичко полезно от хубавото старо време да продължим и днес, и утре. Затова ние напомняме за такъв ерудиран българин, добър приятел на Видин, какъвто е проф. Александър Балабанов, който е бил и е чрез написаното от него и завещано за поколенията. А то е неоценимо и многозначещо. Нека погледнем и разлистим само няколко страници от старите вестници "Литературен глас" от 30-те и 40-те години на миналия век и там ще забележим стотици примери на истинска гражданственост. Проф. Балабанов е писал и за Омир, и за Гьоте, за Захари Стоянов, за Антон Страшимиров, един учител и писател, родствено свързан с Видин. Писал е, по най-важните животрептящи въпроси като ролята на нашите водачи, а не тези, мислещи само за свои лични интереси. Писал е и по стопански, социални и най-обикновени жизнени въпроси. Писал е за труда на селянина, на работника, занаятчията, на учителя, на писателя, писал е против корупцията, против безработицата, против войната, против всички врагове-предатели на нашите български национални интереси... 

Разказахме за една малка част от всичко онова, което очертава силуета на един човек с богата душа и огромно сърце, туптящо за България. 

И накрая, за малко разведряване, да си припомним няколко епизода от житие-битието на проф. Балабанов, няколко популярни анекдоти. Христо Радевски е написал следното: "При една среща с проф. Балабанов го попитах къде се е забързал, а той ми каза, - Бързам към ЦК на партията, там ще изнеса лекция за класическата литература - и после хитричко се усмихна, - знаех, че той се шегува...", или друг случай. "Беше през 1945 г., времето, когато в София от време-навреме имаше полицейска част, за да се избягнат кражби и мародерства. Движението след 10 часа вечерта беше преустановено. "Завчера - каза ми професор Балабанов - попаднах в компания с млади момчета, почнахме да се черпим и казах: "Момчета, време е!" Те ми отговарят: "Господин Балабанов, бъдете спокоен, ние сме партийци, нашите, които охраняват града, са наши другари." "Да, ама аз не съм партиец" - Нейсе, тръгнахме си и на улицата ни спряха двама въоръжени младежи. Почнаха обясненията на моята компания, аз си траех. Патрулът не обърна внимание на думите на наперените младежи и казаха: "Партийци, не партийци, ще дойдете с нас в участъка. А Вас, господин Балабанов, познаваме, вие сте свободни"... И самодоволно се усмихват... И така, партийците прибраха на топло, а мене пуснаха... На изпроводяк един от патрула ми каза: "Господин Балабанов, когато бях ученик от Видинската гимназия, вие няколко пъти говорехте там, слушал съм Ви и в театър "Вида"... 

Чел съм доста подобни вицове и анекдоти за проф. Балабанов, примерно, както разказва самият той: "Един празничен ден бързахме за манифестацията на 24 май и насреща ни младо писателче. "Къде си се забързал?" - "Бързам за трибуната!" - А ние бавно се придвижваме за сборния пункт. Оттогава има два писателски съюза, единият за трибуната, а другият - долу, да марширува по паветата..." 

И накрая, за да разберем още по-добре що за човек е проф. Балабанов, приканвам ви да прекрачите прага на библиотеката, музея или Видинския държавен архив, за да научите още любопитни страници за него, да разкриете много полезни неща, в това число и от краеведски характер. 
Христо Лишков - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин